-
Виолета Блажева
Българският аграрен сектор в контекста
на „обновената” обща селскостопанска политика
на Европейския съюз
Резюме:
Постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейската комисия се очаква да доведе до значителни промени, които са отправна точка в европейската политика за преодоляване на предизвикателствата на продоволствената сигурност, изменението на климата, растежа и зае-тостта в селските райони. В този аспект настоящата разработка поставя акцент върху реформата на европейската селскостопанска политика от 2013 г. в контекста на новия програмен период 2014-2020 г. Приоритет се отдава на предстоящите промени в българския аграрен сектор по отношение на приложението на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. Предложено е групиране на промените в ОСП, които биха улеснили включването на променените мерки при разработване аграрната политика на България. С предстоящата реформа се цели постигането на по-справедливо разпределение на средствата. Очакванията са всяка държава-член на Общността да не получава по-малко от 75% от средствата (средно), предоставяни от Евросъюза. Новите правила ще влязат в сила от януари 2014 г.
-
С. Данилина
Виртуалност на фиктивния капитал в съвременните условия
Резюме:
В статията се обсъжда „финансиализацията“- процесът на преобразуване на финансовия капитал във фиктивен и виртуален капитал и отделянето му от реалния производствен сектор. Отбелязва се огромният му растеж във финансовия сектор през последните десетилетия на 20. век и началото на новия век и нарастващото сегментиране на финансовите инструменти, като последица от финансовите иновации, насочени, наред с други неща, към заобикаляне на регулаторните дейности на държавата. Тези дейности увеличават своето влияние върху тенденциите в реалния и финансовия сектор, водещи до създаването на условия за възникване на финансови кризи и финансови „балони“. Изследва се пазарът на деривативните ценни книжа, неговата динамика и въздействието му върху икономиката на Украйна.
-
Калина Л. Дурова
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА УСВОЕНИТЕ ЕВРОФОНДОВЕ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРИЯ И НА НОВИТЕ СТРАНИ – ЧЛЕНКИ
Резюме:
Целта на настоящото изследване е да анализира краткосрочната и дългосрочната връзка между усвоените европейски средства и икономическия растеж в новите страни – членки (НСЧ-11) като група и на България вчастност през периода 2014–2020 г. За постигане целта на изследването е използван авторегресионен модел с разпределен лаг (ARDL). Резултатите показват, че като публични инвестиции усвоените европейски средства въздействат върху икономическия растеж на НСЧ – 11 в краткосрочен, но не и в дългосрочен период. Анализът на връзката между икономическия растеж и нормата на усвояемост на еврофондовете в България сочи за краткосрочно положително, но не и дългосрочно въздействие на усвоените евросредства върху темпа на прираст на реалния БВП на страната.
-
Димитър М. Иванов
МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И РИСКОВЕ, ПОРОДЕНИ ОТ ГЛОБАЛНАТА КОРОНАВИРУСНА КРИЗА
Резюме:
Статията анализира настоящата започнала глобална икономическа криза, породена от коронавирусната пандемия (2020 г.). Авторът цели да определи и да дебатира характера на сегашната криза, нейния външен зародиш, но и пораждащите я в периода след глобалната финансова криза от 2008 г. макроикономически, финансови, институционални и социални дисбаланси. Използвайки този анализ, се идентифицират по-дългосрочни макроикономически предизвикателства и рискове, които биха задълбочили и продължили сегашната криза както в глобален план, така и спрямо европейската икономика и България. Основната теза, към която се придържа авторът, е, че са налице както типични за съвременните кризи от 1929 г. от 70-те години и тази от 2008 г. характеристики и уроци за следване, така и че всяка криза носи свой собствен характер и особености. Използвайки тази теза, статията насочва внимание към същностните критични проблеми на световната икономика, а не само на тези, породени от коронавирусния шок.
-
Атанас Дамянов
ОЧЕРТАВАНЕ ЛИНИИТЕ НА РАЗЛОМА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Резюме:
В изследването сме се постарали да избягаме от природния, геологическия и физическия аспект на понятието разлом. Възприели сме, че разломът означава отсъствие на единство, на съгласие в дадена система. По този начин сме фундаментализирали нашите разсъждения.
Първият акцент е поставен върху отделянето на Обединеното кралство (OK) от ЕС. В синтезирана хронология е проследено времето от приемането на ОК в ЕС до м. декември 2020 г. вкл. Уловена е една от причините за отделянето на кралството, която се състои в менталните различия между него и Континента.
По-нататък е подчертано, че разломите в ЕС, в тяхното видово многообразие, са предизвикани и чрез косвена връзка от първа степен от събудените империи в света, философията на Mitteleuropa, делението на Стара и Нова Европа и др.
Предложена е двуфакторна матрица, като чрез нея е търсена връзката между етапите на разширяване на Съюза и степента на отсъствие на единство и съгласие в Общността.
В заключението е посочено, че трябва да се освободим от интеграционния романтизъм и да се върви към постлисабонски договор.
-
Орлин Япраков
ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И КОНСОЛИДАЦИЯ НА БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ – СИСТЕМЕН АНАЛИЗ И ОЦЕНКА
Резюме:
В съвременната пазарна структура реализирането на успешна и ефективна банкова система се счита за приоритетен въпрос. От особена важност е поддържането на стабилност в банковия бизнес, в случай че страната принадлежи към икономически обединения на държавите, тъй като дестабилизация в националния сектор може да ерозира върху европейския. Периодът след присъединяването въздейства динамично на българския банков сектор, което води до значителен интензитет в преструктуриранията и консолидациите на банките в страната през периода 2006–2020 г. Въз основа на това банковите системи в страната намаляват своята численост от двадесет и девет банки през 2007 г. до двадесет и четири през 2020 г. Предприетите решения благоприятстват тенденцията в банковата система, която през последните години е в устойчиво и конкурентоспособно състояние.
