-
Калина Л. Дурова
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА УСВОЕНИТЕ ЕВРОФОНДОВЕ ВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ НА БЪЛГАРИЯ И НА НОВИТЕ СТРАНИ – ЧЛЕНКИ
Резюме:
Целта на настоящото изследване е да анализира краткосрочната и дългосрочната връзка между усвоените европейски средства и икономическия растеж в новите страни – членки (НСЧ-11) като група и на България вчастност през периода 2014–2020 г. За постигане целта на изследването е използван авторегресионен модел с разпределен лаг (ARDL). Резултатите показват, че като публични инвестиции усвоените европейски средства въздействат върху икономическия растеж на НСЧ – 11 в краткосрочен, но не и в дългосрочен период. Анализът на връзката между икономическия растеж и нормата на усвояемост на еврофондовете в България сочи за краткосрочно положително, но не и дългосрочно въздействие на усвоените евросредства върху темпа на прираст на реалния БВП на страната.
-
Милена Ковачевич
ИКОНОМИЧЕСКИЯТ РАСТЕЖ В ЕВРОЗОНАТА И НА БАЛКАНИТЕ: КОИНТЕГРАЦИОНЕН АНАЛИЗ
Резюме:
Световната финансова и икономическа криза от 2008 г., и особено последвалата я дългова криза в врозоната от 2009 г., се отразиха както на икономическия растеж в страните от еврозоната, така и на икономическия растеж на почти всички страни в Централна и Източна Европа, в т.ч. и на страните на Балканите, макар спадът при тях да не е толкова силен. Именно поради тази по-ниска степен на обвързаност на голяма част от икономиките на балканските страни с държавите от еврозоната настоящото изследване разглежда съществува ли дългосрочна връзка между икономиките на страните на Балканите и еврозоната като цяло чрез прилагането на коинтеграционен анализ.
-
Калина Л. Дурова
КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
И РЕГИОНАЛНИТЕ ДИСПРОПОРЦИИ В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
Причините за регионалните различия са анализирани от теоретична гледна точка. Емпирично е изследвано въздействието на Кохезионната политика на Европейския съюз върху жизнения стандарт в областите на България. Формулирани са препоръки за максимализиране на полезния ефект на тази политика върху регионите у нас. Застъпва се тезата, че икономическите диспропорции между регионите са причина за социалните и демографските такива. Поради тази причина изследването се фокусира върху икономическите междурегионални различия и въз-действието върху тях на Кохезионната (Регионалната) политика на Европейския съюз, която представлява инструмент на Общността за постигане на икономическо и социално сближаване.
-
Калина Л. Дурова
Кохезионната политика на Европейския съюз: еволюция, предизвикателства и перспективи
Резюме:
Анализирано е историческото развитие на Кохезионната (Регионалната) политика на Европейския съюз. Очертани са основните предизвикателства и перспективи пред нея. Формулирани се препоръки за подобряването й в бъдеще.
-
Йордан Нейков
Проблеми пред Европейския съюз – SWOT анализ
Резюме:
Новите реалности, пред които е изправен Европейският съюз в началото на XXI век го поставиха в една непредсказуема среда на криза, геопо-литически конфликти и свръхзадлъжнялост. Тези условия забавиха темповете на развитие и доведоха на практика до икономически застой на територията на Европейския съюз – със скромен растеж на БВП през 2013 г. и слаба инфлация. Европейският съюз е изправен пред редица вътрешни трудности и немалко заплахи от външната среда. По тази причина е налице необходимост от изготвянето на анализ, отчитащ както вътрешното състояние на Европейския съюз, така и външната среда, която се характеризира с особена сложност и динамичност в периода 2008 – 2014 г.
-
Силвия Тодорова Петкова
ПРОБЛЕМИ ПРЕД СБЛИЖАВАНЕТО НА ПЛАНОВИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
В настоящата статия е направен анализ на постиженията и проблемите, пред които са изправени шестте планови района у нас, свързани с целите им за намаляване на регионалните различия. Това е постигнато посредством анализ на ключови индикатори, които служат за измерване на кохезията във всеки един от трите й аспекта . По този начин ще бъде установено дали проведената у нас Кохезионна политика на ЕС през първата за страната ни (МФР) 2007–2013 г. и през втората (МФР) 2014–2020г. оказват ефект и в какъв е този ефект – на намаляване или на задълбочаване на регионалните различия. За целите на изследването, като инструменти за количествен анализ на данните, са използвани средното абсолютно отклонение (MAD) и коефициентът на вариация (CV). Резултатите от проведеното изследване потвърждават тезата на учени и автори, работещи в областта, че съществен напредък по намаляването на различията между регионите у нас няма.
