АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ЕФЕКТИВНОСТ
И ЗАЕТОСТТА В СЕКТОР „ПРЕРАБОТКА И КОНСЕРВИРАНЕ
НА МЕСО И МЕСНИ ПРОДУКТИ“ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕС ПРЕЗ ПОСТПАНДЕМИЧНИЯ ПЕРИОД
В обхвата на настоящата работа са анализирани ключови параметри на производствените и трудови показатели в сектор „Преработка и консервиране на месо и месни продукти“ в страните – членки на ЕС – Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, ...
В обхвата на настоящата работа са анализирани ключови параметри на производствените и трудови показатели в сектор „Преработка и консервиране на месо и месни продукти“ в страните – членки на ЕС – Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция за периода 2021–2023 г. Основна цел на изследването е да се анализират тенденциите в сектора и да се характеризират държавите по икономическа ефективност и ангажираност в сектор „Преработка и консервиране на месо и месни продукти“. Изследването анализира състоянието и тенденциите на: броя предприятия, опериращи в сектора, броя на заетите лица, броя на заетите лица по предприятия, дял на заетите в производството, нетния оборот на предприятията в млн. евро, нетния оборот на един зает в хил. евро, дял на нетния оборот в производството общо. При всеки един от анализираните показатели са изведени три групи държави: държави с увеличаващ се показател, държави с намаляващи показатели и такива с относителна стабилност и незначително изменение. В резултат на извършения анализ може да се обобщи, че сектор „Преработка и консервиране на месо и производство на месни продукти“ в държавите от Европейския съюз се характеризира с относителна стабилност в броя на предприятията и заетите, но и с ясно изразени различия между отделните страни, свързани с нивото на технологично обновление, производителност и икономическа ефективност. В същото време се очертава тенденция към повишаване на производителността и нетния оборот, което свидетелства за постепенно възстановяване и модернизация на сектора в постпандемичния период.
ЕМПИРИЧНА ОЦЕНКА НА МОДЕЛИ ЗА ПРОГНОЗИРАНЕ
НА ТЪРСЕНЕТО ПРИ ЦЕНОВИ ПРОМЕНИ: ОТ КЛАСИЧЕСКИ СТАТИСТИЧЕСКИ ПОДХОДИ КЪМ АЛГОРИТМИ С МАШИННО ОБУЧЕНИЕ
В съвременната търговия на дребно честите ценови промени – както намаления (промоции), така и увеличения, са основен двигател на пазарната динамика и представляват критично предизвикателство за управлението на запасите. В настоящата публикация се извършва сравнителен анализ на пет различни класа модели за прогнозиране на търсенето на бързооборотни ...
В съвременната търговия на дребно честите ценови промени – както намаления (промоции), така и увеличения, са основен двигател на пазарната динамика и представляват критично предизвикателство за управлението на запасите. В настоящата публикация се извършва сравнителен анализ на пет различни класа модели за прогнозиране на търсенето на бързооборотни стоки в условията на висока ценова волатилност. Обхва-щат се класически статистически модел (SARIMAX), базови модели на машинното обучение (линейна регресия), ансамблови модели (Random Forest) и специализирани адитивни (Prophet) и невронно-мрежови модели (NeuralProphet). Прилага се методология на Rolling Origin Evaluation, при която прогнозите се генерират за хоризонти от 7, 14 и 21 дни след настъпването на три последователни ценови промени. Резултатите, оценени чрез медианна абсолютна грешка (MedAE) и средна абсолютна процентна грешка (MAPE), категорично показват, че нелинейните модели, базирани на невронни мрежи (NeuralProphet) и ансамбли (Random Forest), постигат значително по-висока точност спрямо останалите подходи. Изводите потвърждават хипотезата, че способността за моделиране на нелинейни зависимости и използването на авторегресионни (lagged) компоненти са ключови за успешното прогнозиране на търсенето в динамична ценова среда.
КОРПОРАТИВНА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ
ВЪВ ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ: СЪСТОЯНИЕ, ПРАКТИКИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Настоящата студия анализира корпоративната социална отговорност (КСО) във фармацевтичната индустрия в България чрез изследване на теоретичните модели на социалната отговорност, международните стандарти (UNGC, GRI, ISO 26000, ESG) и спецификите на фармацевтичния сектор като силно регулирана, обществено чувствителна и технологично интензивна ...
Настоящата студия анализира корпоративната социална отговорност (КСО) във фармацевтичната индустрия в България чрез изследване на теоретичните модели на социалната отговорност, международните стандарти (UNGC, GRI, ISO 26000, ESG) и спецификите на фармацевтичния сектор като силно регулирана, обществено чувствителна и технологично интензивна индустрия. Емпиричното изследване обхваща всички компании, вписани в регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), които притежават разрешение за дейност „Производство“ на активни вещества или лекарствени форми. На основата на разработена петстепенна скала за КСО/ESG зрялост се оценяват 12 производствени компании, които представляват основното ядро на фармацевтичния производствен капацитет в страната. Резултатите разкриват отчетливи различия в степента на интегриране на КСО, наличие на политики, прозрачност и докладване. Изследването допринася с аналитична рамка и емпирична оценка за развитието на устойчиви политики във фармацевтичния сектор и създава основа за последващи изследвания и регулаторни решения.
