ВЛИЯНИЕ НА ПАРАЛЕЛНИЯ ИЗНОС НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ВЪРХУ ПАЗАРА НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ В БЪЛГАРИЯ

Автори

Ключови думи
лекарствени продукти, пазар, паралелен износ, дефицит, аптечна мрежа, информаци-онна система – СЕСПА, забранителен списък.

Резюме
Паралелният износ на лекарствени продукти, заедно с поскъпването, ограничаването на производствения капацитет, а в някои случаи и спирането на производство им (особено в периода, последвал пандемията от COVID-19), както и несъвършенствата в съществуващата информационна система СЕСПА са най-често сочените причини за пре-върналия се в хроничен проблем за българския пазар на лекарствени продукти – дефицит на лекарства. Практически дефицитът се явява пряко следствие от системни проб-леми, които не са намерили своето цялостно решение (тъй като периодично се правят опити за същото, имащи частичен или незначителен успех) през годините, в които реално функционира този специфичен пазар. Същевременно е повече от очевидно преплитането на редица интереси (като тези на производителите на лекарствени продукти; търговците на едро; аптеките; Асоциацията на собствениците на аптеки; Министерството на здравеопазването; Националната здравноосигурителна каса; Изпълнителната агенция по лекарствата; паралелните дистрибутори на лекарства, обединени в Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства и други; Асоциация-та на научноизследователските фармацевтични производители в България; Българския фармацевтичен съюз; пациентски организации, та дори и политически партии), които по подразбиране са принципно разнопосочни, макар пред обществото да са декларирали, при това нееднократно, че всичко се прави в името на „негово величество – българският пациент“.

Апропо, проблемът с паралелния износ не е „роден патент“. Той се явява общо-европейски проблем, с чието решение са ангажирани редица научноизследователски екипи, браншови организации и асоциации и не на последно място – Европейските институции, които неколкократно са опитвали да го управляват с помощта на меха-низма на директивите, приети от Европейската комисия.

Именно големият брой въпроси без отговори, провокирани от високия обществен интерес към темата, диктува настоящата необходимост от детайлно проучване на проблема за влиянието на паралелния износ на лекарства върху състоянието на българския пазар на лекарствени продукти. За тази цел в хода на публикацията се прави опит да се дефинира самият процес на паралелен износ на лекарствени продукти в България (и в ЕС) и да се посочат неговите специфики; да се идентифицират факторите, оказва-щи съществено влияние върху този износ; да се проследи хронологията от законодателни и институционални мерки, предприети от Българската държава за прекратяване на негативните ефекти от паралелния износ; да се проследят и анализират позициите на заинтересованите страни; и да се направи предложение за отстраняване на идентифицирането в процеса на изследването слабости, базирани на критичния анализ и оценка на механизма на функциониране на българския пазар на лекарствени средства.

JEL Класификатор: H51, H75, I18, L65.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 15
Цена: 1 Точки

Още статии от този брой

  • ПОЛЗИ ОТ ПОДОБРЯВАНЕ НА СЪБИРАЕМОСТТА ОТ ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ СДЕЛКИТЕ С ГОРИВА И НЕФТОПРОДУКТИ В БЪЛГАРИЯ

    Националната данъчна система отразява правителствената концепция за данъчна политика, която осигурява финансирането на основните услуги, предоставяни в обществена полза. Данъците върху горивата представляват значителна част от общите данъчни приходи на страната. При необходимост правителствата разходват бюджетни средства, за да субсидират ...

  • РЕЛАЦИЯ „ЕТИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА – ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР

    Настоящата разработка има за цел да изясни взаимовръзката между елементите на етичната инфраструктура и концепцията за добро управление. В нея са представени основните теоретични постановки в областта на етичната инфраструктура и доброто управление. Дефинирани са основни изводи и обобщения относно повишаване на интегрираността на ...

  • РИСКОВЕ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА НУЛЕВА СТАВКА ПРИ ВОД МЕЖДУ БЪЛГАРСКИ И РУМЪНСКИ ДРУЖЕСТВА

    Загубите от несъбрани приходи от данък върху добавената стойност (ДДС) в Европейския съюз (ЕС) са проблем на страните‒членки от неговото създаване и до настоящия момент. Вчастност това важи и за последните приети страни, включително Бълга-рия и Румъния. Настоящата разработка има за цел да представи и разгледа влиянието на фиктивно ...