АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ЕФЕКТИВНОСТ
И ЗАЕТОСТТА В СЕКТОР „ПРЕРАБОТКА И КОНСЕРВИРАНЕ
НА МЕСО И МЕСНИ ПРОДУКТИ“ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕС ПРЕЗ ПОСТПАНДЕМИЧНИЯ ПЕРИОД
В обхвата на настоящата работа са анализирани ключови параметри на производствените и трудови показатели в сектор „Преработка и консервиране на месо и месни продукти“ в страните – членки на ЕС – Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, ...
В обхвата на настоящата работа са анализирани ключови параметри на производствените и трудови показатели в сектор „Преработка и консервиране на месо и месни продукти“ в страните – членки на ЕС – Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция за периода 2021–2023 г. Основна цел на изследването е да се анализират тенденциите в сектора и да се характеризират държавите по икономическа ефективност и ангажираност в сектор „Преработка и консервиране на месо и месни продукти“. Изследването анализира състоянието и тенденциите на: броя предприятия, опериращи в сектора, броя на заетите лица, броя на заетите лица по предприятия, дял на заетите в производството, нетния оборот на предприятията в млн. евро, нетния оборот на един зает в хил. евро, дял на нетния оборот в производството общо. При всеки един от анализираните показатели са изведени три групи държави: държави с увеличаващ се показател, държави с намаляващи показатели и такива с относителна стабилност и незначително изменение. В резултат на извършения анализ може да се обобщи, че сектор „Преработка и консервиране на месо и производство на месни продукти“ в държавите от Европейския съюз се характеризира с относителна стабилност в броя на предприятията и заетите, но и с ясно изразени различия между отделните страни, свързани с нивото на технологично обновление, производителност и икономическа ефективност. В същото време се очертава тенденция към повишаване на производителността и нетния оборот, което свидетелства за постепенно възстановяване и модернизация на сектора в постпандемичния период.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ И ПРОГРАМИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПЪТУВАНИЯ
Образователните пътувания като форма на образователния туризъм предлагат редица ползи за участниците като изграждане на социални умения, личностно развитие, формиране на ценности и др. Настоящото изследване разглежда фондовете, програмите и инструментите, чрез които Европейският съюз подпомага образованието и образователните пътувания. Анализират ...
Образователните пътувания като форма на образователния туризъм предлагат редица ползи за участниците като изграждане на социални умения, личностно развитие, формиране на ценности и др. Настоящото изследване разглежда фондовете, програмите и инструментите, чрез които Европейският съюз подпомага образованието и образователните пътувания. Анализират се възможностите, които европейските програми и проекти предлагат за реализиране на образователни пътувания. Представят се начините за участие в образователни пътувания, типа на участниците, значението на образователните мобилности и приносът им към постигане на съвременно качествено обра-зование. В резултат на изследването се установява, че образователните пътувания са част от модерното иновативно обучение и са сред основните приоритети на ЕС. Те допринасят за повишаване на трудовата заетост, подпомагат развитието на професионални умения и откриването на нови кариерни възможности.
СТРАТЕГИЧЕСКА И НОРМАТИВНА РАМКА НА ЗДРАВНИЯ ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ
Настоящата статия анализира стратегическата и нормативната рамка, определящи развитието на здравния туризъм в България, като акцентът е поставен върху институционалните механизми, регулаторните изисквания и стратегическите документи, формиращи средата за устойчив и конкурентоспособен туристически сектор. Проучени са основните национални политики – ...
Настоящата статия анализира стратегическата и нормативната рамка, определящи развитието на здравния туризъм в България, като акцентът е поставен върху институционалните механизми, регулаторните изисквания и стратегическите документи, формиращи средата за устойчив и конкурентоспособен туристически сектор. Проучени са основните национални политики – Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма, Планът за развитие на здравния туризъм (2022–2025), Концепцията за туристическо райониране, Законът за туризма и специализираните подзаконови актове, които регламентират дейностите и стандартите в балнео, СПА, уелнес и медицинския туризъм. Целта е да се установи връзката между правната уредба и стратегическите документи, тяхната съгласуваност и ролята им за постигане на устойчив и конкурентен здравен туризъм.
