РЕГИОНАЛЕН АНАЛИЗ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В НЕДВИЖИМИ ИМОТИ В БЪЛГАРИЯ

Автори

Ключови думи
жилищен пазар, жилищно строителство, ценова динамика, недвижими имоти.

Резюме
Настоящото изследване анализира жилищните недвижими имоти в България като самостоятелен инвестиционен клас активи чрез прилагане на количествени методи за оценка на доходност, риск и инфлационно коригирана възвръщаемост. Обект на изследването е пазарът на жилищни недвижими имоти в България, разглеждан като самостоятелен инвестиционен клас активи, а предмет на изследването са доходността, волатилността и реалната (инфлационно коригирана) възвръщаемост на инвестициите в жилищни имоти, измерени чрез индекса на цените на жилищата (ИЦЖ) в национален и регионален аспект.

Основната цел е да се оцени инвестиционната ефективност на този пазар и да се идентифицират регионалните различия в съотношението риск–възвръщаемост. За постигането ѝ се използва методология, базирана на анализ на динамични редове, изчисление на номинална и реална доходност, геометрична средна доходност, волатилност и коефициент Sharpe, както и сравнителен анализ с алтернативни инвестиционни инструменти, вчастност държавни ценни книжа. Емпиричната база включва тримесечни данни за индекса на цените на жилищата за периода 2016–2025 г., индекси на потребителските цени, както и допълващи демографски и макро-икономически показатели.

Резултатите от изследването показват, че инвестициите в жилищни имоти демонстрират по-висока средна доходност в сравнение с безрисковите активи, при относително умерена волатилност, което води до висока рисково-коригирана ефективност. Установяват се съществени регионални различия: София и Варна се характеризират с висока доходност, съпроводена с по-висок риск, докато Пловдив и Стара Загора показват по-балансиран инвестиционен профил. Бургас и Русе заемат междинна позиция с умерена доходност и по-висока чувствителност към пазарни колебания.

Анализът потвърждава, че жилищният пазар в България представлява конкурентна инвестиционна алтернатива, особено в условия на инфлационен натиск и променяща се лихвена среда. В същото време се подчертава значението на регионалната диверсификация и необходимостта от съобразяване с макроикономическите фактори при вземане на инвестиционни решения.

JEL Класификатор: R21, R31.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 24
Цена: 1 Точки

Още статии от този брой

  • УЧАСТИЕ НА НЗОК ВЪВ ФОРМИРАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ КАТО НОВА ФУНКЦИЯ

    За решаване на дългогодишния казус с трудовите възнаграждения на медицинските специалисти в българското здравеопазване на НЗОК бе вменена нова – неспецифична функция – по силата на законодателна промяна. Това решение на държавата стана по-вод за полемика, засягаща както функциите на НЗОК (обект на настоящото изследване), така и легитимността на ...

  • НАБЛЮДЕНИЕ И ДИНАМИКА НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ЦЕНИ И ИНФЛАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

    В студията се разглеждат въпросите за планирането, организацията и провеждането на наблюдението на потребителските цени в България. Последователно са изяснени статистическите съвкупности, извадки, единици и конкретни показатели, измерващи инфлацията и динамиката на цените. Показани са съставът на потребителските кошници, начинът за изчисляване на ...

  • РЕНТАТА – ОСНОВЕН ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЦЕНАТА НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ В БЪЛГАРИЯ

    Земеделската земя като фактор за производство е ресурс със стратегическо значение, особено необходим за провеждане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Настоящото проучване изследва влиянието на годишната нетна рента върху цената на земеделската земя в България за периода 2019–2024 г., базирайки се на модела за капитализация на ...