РЕЛАЦИЯ „ЕТИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА – ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР

Автори

Ключови думи
етичност, етична инфраструктура, добро управление, елементи на етична инфраструктура, етични принципи, модели на етична инфраструктура.

Резюме
Настоящата разработка има за цел да изясни взаимовръзката между елементите на етичната инфраструктура и концепцията за добро управление. В нея са представени основните теоретични постановки в областта на етичната инфраструктура и доброто управление. Дефинирани са основни изводи и обобщения относно повишаване на интегрираността на административните усилия за внедряване на принципите на добро управление в контекста на етичната инфраструктура, като са повдигнати и дискусионни въпроси във връзка с изграждането им в организациите от публичния сектор. Проучени са и са посочени добри практики за добро управление, които имат принос към развитието на елементите на етичната инфраструктура.

JEL Класификатор: H83.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 21
Цена: 1 Точки

Още статии от този брой

  • СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ, СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ПАЗАРА НА ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ

    Научното изследване е фокусирано върху изясняване значението на транспортния сектор за развитието на икономиката и спецификата на транспортния пазар като система от взаимозависими икономически и технологични елементи. Характеризирана е структурата на пазара на транспортни услуги и са изведени основните структурни характеристики на пазара на ...

  • ФОТОВОЛТАИЧНИТЕ ЦЕНТРАЛИ В ЕНЕРГИЙНИЯ БАЛАНС НА БЪЛГАРИЯ – СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

    Енергийната система на Република България е отрасъл на икономиката, който влияе пряко върху всички останали системи и икономически агенти. Цената на произведена енергия е основен компонент на себестойността на практически всички стоки и услуги. Сред разнообразието на енергогенериращи мощности обаче има и такива, в които горивната компонента е ...

  • ВЛИЯНИЕ НА ПАРАЛЕЛНИЯ ИЗНОС НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ВЪРХУ ПАЗАРА НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ В БЪЛГАРИЯ

    Паралелният износ на лекарствени продукти, заедно с поскъпването, ограничаването на производствения капацитет, а в някои случаи и спирането на производство им (особено в периода, последвал пандемията от COVID-19), както и несъвършенствата в съществуващата информационна система СЕСПА са най-често сочените причини за пре-върналия се в хроничен ...