ESG СТРАТЕГИИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРСКИТЕ БИЗНЕС ОРГАНИЗАЦИИ

Автори

Ключови думи
устойчиво развитие, ESG, нефинансово отчитане.

Резюме
Настоящата статия разглежда съдържанието и специфичните характеристики на екологичната, социалната и управленски отговорна концепция за устойчиво развитие (ESG). Предложена е авторова дефиниция на понятието, съобразена с мотивите на компании-те за привличане на инвеститори и изграждане на имидж на отговорен бизнес. Анализът очертава необходимостта от развиване на критерии за нефинансово отчитане, насърчаване на прозрачност и оповестяване на информация, както и стимулиране не само на доброволното интегриране на социалните, екологичните и управленски критерии. Подчертава се ролята на регламентирането и стандартизирането на оценката на въздействие на ESG факторите. Подобряването на регулаторните рамки би насърчило по-широкото прилагане на отговорните устойчиви стратегии в управлението и подпомагане процесите по изпълнение на Целите за устойчиво развитие на ООН.

JEL Класификатор: Q01, Q56, 016.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 15
Цена: 1 Точки

Още статии от този брой

  • РОЛЯТА НА ЛИДЕРСТВОТО В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР

    Силното лидерство в иновациите в публичния сектор може да даде възможност на правителствата да се справят с предизвикателствата на общността по нови начини в светлината на предизвикателствата, породени от глобалната пандемия от коронавирус. Днешните лидери в публичния сектор са принудени да работят с по-малко ресурси и непрекъснато да намират ...

  • ПРОУЧВАНЕ ПРОЕКТИРАНЕТО НА ДИСТРИБУЦИОННИ КАНАЛИ ЗА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ: КОНЦЕПТУАЛНО-МЕТОДОЛОГИЧНИ И ЕМПИРИЧНИ АСПЕКТИ

    Актуалността на представената разработка се обуславя от насочване на изследователския фокус към проектирането на дистрибуционни канали за хранителни стоки, отчитащо приоритетно икономическите интереси на производителя. В структурен план се представят в последователност: концептуално-методологични аспекти на проектиране на дистрибуционни канали за ...

  • ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИЯТ МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕ КАТО ИНОВАТИВНА ПРАКТИКА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА – ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ, РЕЗУЛТАТИ И ЕФЕКТИ

    Като фундаментален фактор за развитието на държавата образователната система е призвана да произведе висококвалифицирани кадри, подготвени за професиите на бъдещето. В условията на динамични промени в средата и потребностите на обществото това е възможно единствено чрез въвеждането на иновационни практики, адаптирани към предприемачески модел на ...