ESG СТРАТЕГИИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРСКИТЕ БИЗНЕС ОРГАНИЗАЦИИ

Автори

Ключови думи
устойчиво развитие, ESG, нефинансово отчитане.

Резюме
Настоящата статия разглежда съдържанието и специфичните характеристики на екологичната, социалната и управленски отговорна концепция за устойчиво развитие (ESG). Предложена е авторова дефиниция на понятието, съобразена с мотивите на компании-те за привличане на инвеститори и изграждане на имидж на отговорен бизнес. Анализът очертава необходимостта от развиване на критерии за нефинансово отчитане, насърчаване на прозрачност и оповестяване на информация, както и стимулиране не само на доброволното интегриране на социалните, екологичните и управленски критерии. Подчертава се ролята на регламентирането и стандартизирането на оценката на въздействие на ESG факторите. Подобряването на регулаторните рамки би насърчило по-широкото прилагане на отговорните устойчиви стратегии в управлението и подпомагане процесите по изпълнение на Целите за устойчиво развитие на ООН.

JEL Класификатор: Q01, Q56, 016.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 15
Цена: 1 Точки

Още статии от този брой

  • МАКРОПРУДЕНЦИАЛНИТЕ ПОЛИТИКИ – ИНСТРУМЕНТ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА AD-HOC СИТУАЦИИ И РИСКОВЕ ПРИ БАНКИРАНЕТО

    Макропруденциалните политики са създадени, с цел да се управляват и минимализират рисковете във финансовите институции. Те биват оторизирани от Съвета за създа-ването на единен надзорен механизъм (ЕНМ). Европейската централна банка (ЕЦБ) има правомощията да преразглежда политиките и да поставя условия, те да бъдат променяни с цел постигане на ...

  • ИНТЕГРИРАН БАЗИРАН НА МЯСТОТО ПОДХОД – ОСНОВНИ СПЕЦИФИКИ И ПРИЛОЖЕНИЕ

    Настоящата статия представя основни теоретични възгледи и постановки за значението на интегрирания базиран на мястото подход за регионалната политика и скицира тяхното отражение в българската планова практика. Прилагането на интегрирания подход в планирането на регионалното развитие се очаква да осигури по-устойчиви резултати, които да имат ...

  • ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИЯТ МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕ КАТО ИНОВАТИВНА ПРАКТИКА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА – ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ, РЕЗУЛТАТИ И ЕФЕКТИ

    Като фундаментален фактор за развитието на държавата образователната система е призвана да произведе висококвалифицирани кадри, подготвени за професиите на бъдещето. В условията на динамични промени в средата и потребностите на обществото това е възможно единствено чрез въвеждането на иновационни практики, адаптирани към предприемачески модел на ...