ESG СТРАТЕГИИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРСКИТЕ БИЗНЕС ОРГАНИЗАЦИИ

Автори

Ключови думи
устойчиво развитие, ESG, нефинансово отчитане.

Резюме
Настоящата статия разглежда съдържанието и специфичните характеристики на екологичната, социалната и управленски отговорна концепция за устойчиво развитие (ESG). Предложена е авторова дефиниция на понятието, съобразена с мотивите на компании-те за привличане на инвеститори и изграждане на имидж на отговорен бизнес. Анализът очертава необходимостта от развиване на критерии за нефинансово отчитане, насърчаване на прозрачност и оповестяване на информация, както и стимулиране не само на доброволното интегриране на социалните, екологичните и управленски критерии. Подчертава се ролята на регламентирането и стандартизирането на оценката на въздействие на ESG факторите. Подобряването на регулаторните рамки би насърчило по-широкото прилагане на отговорните устойчиви стратегии в управлението и подпомагане процесите по изпълнение на Целите за устойчиво развитие на ООН.

JEL Класификатор: Q01, Q56, 016.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 15
Цена: 1 Точки

Още статии от този брой

  • ВЛИЯНИЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID-19 ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ ‒ ГЛОБАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ

    Недвижимите имоти са основен елемент от богатството. Независимо дали говорим за домакинства, фирми или правителство, недвижимата собственост е израз на способността да се спестява и инвестира. Между недвижимите имоти и банковото дело има пряка връзка чрез инструментите на ипотечното кредитиране и респ. ипотечните облигации. Именно на способността ...

  • РОЛЯТА НА РЕГУЛАТОРНИТЕ РАМКИ НА ЕС ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ

    Настоящата разработка има за цел да анализира вътрешните политики на изследваните страни‒членки от Европейския съюз относно прилагането на Директивата за енергия от възобновяеми енергийни източници. Предизвикателствата пред тях са свързани с нови бизнес модели и технологии, които допринасят за постигане на ефективността в транспортния ...

  • ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИЯТ МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕ КАТО ИНОВАТИВНА ПРАКТИКА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА – ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ, РЕЗУЛТАТИ И ЕФЕКТИ

    Като фундаментален фактор за развитието на държавата образователната система е призвана да произведе висококвалифицирани кадри, подготвени за професиите на бъдещето. В условията на динамични промени в средата и потребностите на обществото това е възможно единствено чрез въвеждането на иновационни практики, адаптирани към предприемачески модел на ...