ФОТОВОЛТАИЧНИТЕ ЦЕНТРАЛИ В ЕНЕРГИЙНИЯ БАЛАНС НА БЪЛГАРИЯ – СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Автори

Ключови думи
Енергиен баланс, възобновяеми енергийни източници, фотоволтаични централи.

Резюме
Енергийната система на Република България е отрасъл на икономиката, който влияе пряко върху всички останали системи и икономически агенти. Цената на произведена енергия е основен компонент на себестойността на практически всички стоки и услуги. Сред разнообразието на енергогенериращи мощности обаче има и такива, в които горивната компонента е „даденост от природата“, базирано върху концепцията за енергийна възобновяемост. Сред тези мощности с глобално влияние и постоянна експанзия са фотоволтаичните централи. На тази основа обект на изследване са фотоволтаичните централи. Предмет на разработката са състоянието и перспективите за развитие на фотоволтаичните централи в енергийния баланс на Република България. Целта на изследването е да се анализира текущото състояние и перспективите за инвестиции и развитие на фотоволтаичните централи в енергийния баланс на Република България като приоритет на енергийната стратегия и европейската „зелена сделка“. Работната хипотеза в статията се свързва с твърдението, че климатичните дадености, географското разположение, степента на урбанизация, гъстотата и капацитетът на електропреносната мрежа са фактори, които подкрепят и мотивират инвестициите във фотоволтаични централи, които разширяват своя дял в енергийния баланс на България и изцяло отговарят на енергийната стратегия на страната и приоритетите на европейската „зелена сделка“. След въведението изследването е фокусирано върху: първо, исторически анализ и оценка на технологичните особености и ефекти от инвестиции във фотоволтаични централи; второ, изследване на мястото и ролята на енергията от възобновяеми енергийни източници в енергийния баланс на България; трето, перспективите за изграждане на децентрализирана мрежа от фотоволтаични централи по примера на „Смарт Енерджи Груп“ АД. В заключението са представени основни изводи и очерта-ни възможни насоки за бъдещи изследвания.

JEL Класификатор: Q32, Q43.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 11
Цена: 1 Точки

Още статии от този брой

  • ДЕМОГРАФСКА ОЦЕНКА НА ПРИДУНАВСКИТЕ ОБЩИНИ КАТО ФАКТОР ЗА ИНТЕГРИРАНО РАЗВИТИЕ

    Демографските показатели и развитието им, отнасящи се за дунавските общини, са с твърде много тревожни тенденции, измерено на база числеността на населението им. Установеният отрицателен прираст е ключов фактор в адаптиране на подходящия инструментариум, обхващащ плановете за интегрирано развитие на общините. Изследването е с насоченост към ...

  • ВЛИЯНИЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID-19 ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ ‒ ГЛОБАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА И НАЦИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ

    Недвижимите имоти са основен елемент от богатството. Независимо дали говорим за домакинства, фирми или правителство, недвижимата собственост е израз на способността да се спестява и инвестира. Между недвижимите имоти и банковото дело има пряка връзка чрез инструментите на ипотечното кредитиране и респ. ипотечните облигации. Именно на способността ...

  • ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА СЕКТОР АКВАКУЛТУРИ – ЕДИН ОТ СТЪЛБОВЕТЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА „СИН РАСТЕЖ“

    В настоящата статия се разглеждат съвременните икономически проблеми, пред които е изправен сектор аквакултури, който е посочен от Европейската комисия като основен стълб за „синия растеж“. Новият подход за устойчива синя икономика в Европейския съюз изисква да бъдат въведени специфични стратегически насоки за конкурентоспособното и устойчиво ...